Община Невестино е една от известните не само за западната част на страната, но и за област Кюстендил. В нея има доста села и в едно от тях е роден художникът Владимир Димитров – Майстора. Но докато той е родом от Шишковци и една от забележителностите там е родната му къща – музей, то Смоличано също има интересни за посещение места. Разположението на населеното място може да се определи по няколко начина и един от тях е да се спомене течението на река Елешница. Осоговската планина – една от най-големите в България – също е ориентировъчна точка за селото. Ако попаднем в нейните склонове от югоизток, неминуемо ще стигнем до него. Освен общината, със същото име е известно и едно близко село, което отстои на двадесет км разстояние. Като най-близък голям и областен град, Кюстендил е мястото, където вероятно работят поне част от живеещите в околните села хора. До там може да се стига и с автомобил.
Исмуличие е едно от предишните имена на Смоличано, записано така още през 1605-та година в един от данъчните регистри на османската империя. За това село открай време се знае, че е от типа „разпръснато населено място“. Освен това никога не е било описвано като старо и отдавнашно, тоест съществува от сравнително скоро време. Под това се има предвид, че в него не са открити каквито и да било останки от живот от далечни епохи като античност или древност. За разпръснатия характер на населението може да се каже, че то не обитава в еднаква степен определени територии. Докато някои от тях са по-гъсто заселени, в други вероятно е имало малък брой къщи. Голям пожар избухва край гора от борове – това е разпространена сред местните жители легенда. Тя е пряко свързана с даване на името на селото. Бушуващият огън прави така, че от дърветата да изтече смола в големи количества. Първоначално то е кръстено Смолица. Смоличане пък е прозвището, което е дадено на местните хора в тази връзка. На по-късен етап се стига до прекръстване на селото и то запазва името си такова, каквото го познаваме и до ден днешен.
Православната църква Свети Йоаким и Анна е не просто известен храм за Смоличано и околността, но и атрактивна културна забележителност. Построена през 1888-ма година, на нейното място преди се помещава стара църква от времето на Средновековието. Георги Попалексов, който през 1919-та година си отива от този свят, е човекът, участвал активно при рисуването на църковните стенописи. Той е от Дебели лаг, населено място в пернишка област. По всяка вероятност в годините на седемнадесетото столетие върху храмовите стени е нанесен предишен слой или поне това показват сондажните проучвания. Ценната декоративна украса на иконостаса го прави още по-красив и изпъкващ, а самият той е от типа двуредов. Света Мъченица Кириаки е увековечена благодарение на запазената нейна икона, а местоположението на иконата е аязмото край храма. Димитър и Стоян Филипови са двама от дарителите за храма, а е изписана и годината 1875-та. На девети септември е храмовият празник, на който се прави курбан за здраве.
